Анджело Ронкали

„Дали именно този зловещ универсализъм на канцерогенното не превръща романа на Солженицин „Раково отделение“ в особено средоточие на един такъв „преход в ада“, който в същото време е и „очищение в близостта на смъртта“ (Оливие Клеман)? Сиреч във важен маркер за днешната ситуация, за страховете на „съвременния човек, безпомощен пред лицето на смъртта, който с нищо не е въоръжен, за да я посрещне“ (32 глава, „На обратно“). Появата на „Раково отделение“ в ново издание („Фондация „Комунитас“, 2020 г., великолепен превод на Зоя Котева) е, струва ми се, подкана за размисъл в тази посока.

Става дума за може би най-успешната от художествена гледна точка творба на Солженицин и със сигурност най-лично изповедната, пронизана от особен, трескав реализъм.“

Тони Николов