Анджело Ронкали

Свети Софроний Атонски е един от най-известните и четени писатели-аскети от миналото столетие. Неговите книги „Свети Силуан Атонски”, „Ще видим Бога както си е“, „Раждането на непоклатимото Царство“, „Подвигът на богопознанието“, „За молитвата” вече трайно са влезли в съкровищницата на православното предание. Това издание предлага беседите на стареца Софроний пред братството и някои поклонници на манастира „Св. Йоан Кръстител” от 1989 до 1993 г. Те отразяват духовния опит, който е придобил за повече от половин век монашески подвиг и който се стреми да предаде на своите по-млади събратя монаси.

Словото на отец Софроний е проводник на благодатното състояние, в което самият той пребивава след дългогодишния си монашески подвиг: „Ние трябва да съсредоточим цялото си внимание само на това да не съгрешаване нито пред Бога, нито пред човека, нито спрямо нещата. И от този живот, прост, но съсредоточен върху тази заповед, се ражда състояние, при което човек вече битийно се съединява с Бога”. Трудно е да се намерят думи, за да се изрази това състояние, което надхвърля всичко земнородно. „Ние не можем да изразим това с думи, – казва той в една от беседите си, – ние трябва да „попаднем” в това състояние. А „попадаме” в това състояние, ако Сам Бог дойде и се всели в нас – Бог, Който е непостижимо велик и могъщ, и непостижимо смирен”.

Словото на стареца има особен „вкус”. Както всяко духовно слово, родено в Бога, то има следното качество: човек интуитивно разпознава в него Истината. Духовното слово не може да се фалшифицира, подменяйки истината с външна ерудиция или с маската на благочестието. Човекът чува гласа на вечността в сърцето си не по пътя на логическите доказателства, а чрез вътрешно свидетелство, което не се поддава на никакъв анализ. Преминал през продължителен, болезнен и изключително труден подвиг на ума, старецът вече неотстъпно пребивава в Бога с мисълта си и безвидно съзерцава Неговото величие и мъдрост, вливайки се в потока на Неговата вечна воля. Помненето на Бога освещава всяко негово действие и дума, и за стареца вече е невъзможно да не „обича Бога с цялото си сърце, и с целия си ум, с цялата си душа, и с цялата си сила”.