Анджело Ронкали

„О. Евстатий бе винаги засмян, любезен, искрен, съчувствен. Неговата душа беше струна, която зазвучаваше винаги в съгласие с болките, грижите и тревогите на другите. Със скръбните той скърбеше и никога не изпускаше случая да подчертае, че „и в нещастията, които ни се изпращат, Провидението има пръст, че те ни се дават за изпитание и назидание.“ Той казваше, че търпението е голяма сила и велика добродетел. Който търпи, той е велик човек, макар и да е малък в очите на другите. Забележително е, че у о. Евстатий нямаше фарисейски прояви – каквото беше на сърцето му, това беше и на устата му. характерна черта у него бяха неговите скрити добродетели“.