Анджело Ронкали

Търновският архиепископ Василий първосветителства от 1185 г. (по времето на въстанието на Асен и Петър, на цар Калоян, на цар Борил и на цар Иван-Асен II) до към 1234 г. Това е период от петдесет години или цяла една четвърт от съществуването на Второто българско царство (1185 г., респ. 1187 до 1393, респ. 1396 г.). За него или не се говори, или едва се споменава в учебниците по българска история и в някои издания на Българска академия на науките. Изключение правят в някаква степен историците В. Златарски, П. Ников, И. Дуйчев П. Петров, И. Божилов и някои други. Основният довод за това е, че за архиепископ Василий липсвали извори, източници, документа и т.н.
Въз основа на все пак намиращи се оскъдни данни в някои извори и в трудовете на автори като споменатите, както и на внимателното съпоставяне на събития, обстоятелства, факти, лица, дати. и т.н., на задълбочено търсене зад видимото на невидимото, това, което е зад завесата - реалното, действителното, стигнах до заключението, че архиепископ Василий е велик строител на Българската Православна Църква и държава, и велик патриот, останал в дълбока сянка в нашата историческа наука.
В настоящото изследване се спирам само на онова, което е свързано с името на този значим духовник.