Анджело Ронкали

„Какво знаем за Книга на Йов? Не много. Героят стра­да непрестанно. Изгубил е синовете си и целия си до­битък. И чеше раните от проказата си. Злочестия­та, принудили го да ридае, са изброени още в пролога. Това са злодеяния, сторени му от сатаната с поз­волението на Бога. Но Йов намеква за нещо друго и това друго нещо е повече от намек. Той дебело под­чертава причината за нещастието си, която не е сред злочестията, изброени в пролога. Причината не е нито божествена, нито сатанинска, нито матери­ална, а човешка, само човешка.“

Рене Жирар

Рене Жирар (1923–2015) е френски мислител, извес­тен със своята „миметич­на теория“, антрополог на насилието и на религи­озното. Практикуващ ка­толик, той е роден в Авиньон в деня на Рождество Христово. През 1946 г. заминава за САЩ. Преподава френска литература в университетите в Индиана и „Джонс Хопкинс“ в Балтимор, а след това и в Стан­фордския университет, където ръководи департа­мента по френски език, литература и цивилизация до края на кариерата си. Автор е на книгите: „Ро­мантична измама и романна истина“ (1961), „Досто­евски: от двойничеството към единството“ (1963), „Насилието и свещеното“ (1972), „Неща, скрити от създание мира“ (1978), „Жертвеният козел“ (1982) и др. На български език е издадена книгата му „Видях сатаната как падна от небето като светкави­ца“ (превод Тони Николов, Изток-Запад, 2006).