Анджело Ронкали

Чрез настоящото издание представяме на читателите непревеждани досега на български език ранни латиноезични свидетелства на християнската вяра.
Първото известно църковно произведение на латински език (допреди това християнската литература в Римската област е на гръцки език) датира от 17 юли 180 г. – съдебните протоколи, свидетелствуващи за подвига на мъчениците от Скилий. Това е и първият текст в настоящото издание, който представя краткия жанр на т. нар. acta („протоколи“).
Другият разпространен жанр на раннохристиянска писменост са т. нар. passiones („мъченичества“ или „мъчения“). Това са по-обширни текстове, обикновено съставени от очевидци, описващи подробно пътя на някой мъченик. Най-ранното такова „мъченичество“ е това на света Вибия Перпèтуа и другарите ѝ, пострадали през 203 г. в Картаген, което е и следващият текст от изданието.
Следващата част от книгата, най-голямата, е посветена на един от великите отци на Църквата, свети Киприан Картагенски. Архипастирят на Картаген оставя след себе си богато писмено наследство, от което досега на българските читатели е достъпно само важното му съчинение „За единството на Църквата“. В нашата книга представяме житието му, написано от неговия дякон Понтий, към което са прибавени протоколите от съда над свещеномъченика. Следват три от беседите му с нравствено-аскетическа тематика – „До Донат за благодатта Божия“, „За Господнята молитва“ и „За ревността и завистта“. Словото на светителя е живо и въздейства в сърцето на читателя не само поради своите литературни качества, а и защото е подпечатано с мъченическата му смърт, което придава на неговите беседи особена убедителност и достоверност.

Превод от латински: Петя Стоянова.
Редакция: иеромонах Атанасий Зографски

В изданието са използвани елементи от раннохристиянски мозайки и фрески в Европа, I—VI в.