Анджело Ронкали

ИЗЧЕРПАНА!!!!!
 

За първи път тази книга излезе преди дванадесет години. Това може би не е толкова дълъг срок, та да оправдава напълно едно решение да я предложа повторно и на една вече друга генерация читатели. В свое оправдание ще кажа само, че в онези години тя излезе в един, изглежда, твърде малък тираж, защото бе изчерпана много бързо и практически напълно. От друга страна, точно тази моя книга обаче (която тогава бях замислил, както личи от уводните думи към първото издание, като своеобразен контрапункт на моите още по-предишни „Религиозно-философски размишления") имаше щастливата съдба да предизвика интерес сред най-различни и тогава неочаквани за мен кръгове. Тя бе рецензирана твърде ласкаво в културния печат от двама философи и един филолог. След това един от етюдите за самотата влезе в текста на спектакъла на режисьора Иван Добчев „Родени във Ветил" като ключов монолог на главния герой (основно спектакълът бе съставен от текстове на Георги Господинов и Ани Илков) и положи началото на едно, поне за мен, вълнуващо и плодотворно приятелство с екипа на театър СФУМАТО. Но най-вече третата глава на тази книга ("Дебат върху теодицеята") предизвика многобройни дискусии и разговори с мои колеги и приятели, които по същество продължават да ми се случват и до днес.