Анджело Ронкали

След «Ортодоксия», това е втората голяма апологетична творба на Джилбърт Кийт Честъртън (1874 – 1936), която става достояние на българския читател. Във «Вечният човек» Честъртън, в неподражаемия си полемичен стил, ни повежда на вълнуващо пътешествие през духовната история на човечеството – от първите скални рисунки на «пещерния човек» до Боговъплъщението. Авторът, оставил огромно по обем и значение наследство за англоезичната и световната художествена литература и публицистика, е един от най-убедителните защитници на християнството в най-новата му история – справедливо наречен от съвременниците си «апостол на здравия разум».

Доколкото човек може да се гордее от една вяра, която се корени в смирението, аз се гордея с вярата си. Особено се гордея с онези нейни елементи, които обикновено наричат «предразсъдъци»… защото знам много добре, че умират единствено еретичните вярвания – и само разумната догма живее достатъчно дълго, за да носи името «старомодна». Дж. К. Честъртън, «Автобиография»

Неповторимият и невероятен гений да илюстрира тезите си чрез аналогии и находчиви примери, е негова запазена марка... Никой друг в познатата ми история на английската литература има тази удивителна, бих казал почти свръхчовешка, спосбност да намира точните сравнения... Всеки път, когато Честъртън започне изречение с думите «Това е все едно...», атакувайки някоя теза, можете да очаквате сравнение, ярко като светкавица. Хилари Белок

Не съм имал нужда да се съгласявам с Честъртън, за да получавам радост от него. Клайв Степълз Луис

Здравомислието на Честъртън не е даденост, а избор – драматичен, като всеки истински избор. Сергей Аверницев